Какво представлява Валдорфската педагогика? Кои са основните й отличия в сравнение с другите „образователни модели”?

Човек, незапознат в дълбочина с основните принципи на различните педагогики, трудно може да се ориентира и намери съществените различия между тях. Както в традиционната педагогика, така и при Монтесори,  Френе, или Щайнер се говори напр. за индивидуален подход, за интерактивно обучение, за умения, за работа с родителите.  За да разбере съществените разлики дори при тези общи неща, човек би трябвало да се запознае по-сериозно със същностните  характеристики на различните педагогики. Защото те несъмнено са различни, не алтернативни. Алтернативността предполага противопоставяне, а в съвременното общество е важно да има условия  за свобода в образованието, което е залог и повеля на бъдещето.


Основната характеристика на педагогиката, създадена от Рудолф Щайнер, е че в центъра на възпитанието и обучението стои човекът. Не учебното съдържание, което трябва да се преподава, не представите на възрастните за „трябва и не трябва”, не преходните нужди на обществото, а човекът като едно цялостно същество с потенциала, който той носи и който трябва да бъде развит с помощта на педагога по един възможно най-здравословен начин. „Изграждайки  педагогиката и дидактиката върху познанието на човека ”, казва Рудолф Щайнер в една от лекциите си, „ние сме в състояние да прочетем в самото дете учебния план и учебните цели за отделните учебни години. Ние следваме единствено това, което ни дава самото дете. Нашата педагогика е изцяло познание на човека.” Едно повърхностно прочитане на това изказване сигурно би предизвикало бурно възмущение.  Но ако възпитанието и обучението се прави наистина на основата на едно дълбоко и цялостно човекознание, ще бъдат решени много от дълбоките проблеми, в които тъне образованието ни.


Какво става обаче днес? Ограмотяването на децата започва още в детската градина, а в началните класове те вече трябва да боравят със сложни понятия и академични текстове. А това е възрастта, когато в детето се развива фантазията и образното, а не понятийното абстрактно мислене. Какъв е резултатът? Притиснати от обстоятелствата, децата наизустяват обикновено нещата механично, възпроизвеждат ги, но не могат да се свържат с тях, да ги разберат, да развият интерес. Защо да ги обвиняваме после, че са апатични, че нямат интерес към училището, че не могат да помнят, да мислят или че нямат чувства? Неправилното възпитание и обучение може да убие много ценни заложби в човека, да го обърка и да предизвика дори заболявания в по-късна възраст, за които медицината няма обяснения.


Един друг пример: Във времето на високите технологии се смята, че е нормално детето да борави с компютър още в най-ранна възраст. И повечето деца „се застопоряват” още на 3-4-5-годишна възраст пред компютъра и/или телевизора и прекарват дневно часове наред там, вместо да се движат, да играят, да помагат в домакинството. И после се чудим защо много младежи са пасивни, отчуждени от семейството и обществото, необяснимо агресивни или с нетипични за възрастта им здравословни проблеми. Никой не отрича тенденциите в развитието на човечеството, но при едно истинско познание на човешкото развитие обучението в компютърни умения би започнало едва към 12-тата година на детето.


Ако гледаме на всяко едно дете като на едно уникално човешко същество, ако се опитваме да разберем какво носи то и какво му е потребно, за да разгърне неповторимите си индивидуални заложби по един възможно най-добър начин и му помогнем това да стане, не само ще формираме жизне- и дееспособни граждани, но и едно общество според естествените закони на развитието. Явно това е задача за бъдещето, но неговите основи се създават в настоящето. И сигурно много от сериозните проблеми могат да бъдат решени и предотвратени, ако се преосмисли  познанието за човека и отношението към него. На практика, не само теоретично.


А тази практика е ежедневие във валдорфските детски градини и училища. Работещите в тях възпитатели и  учители знаят, че на  училище ходи целият човек, не само главата му, и помагат за разгръщането на воля, чувства и мисли според особеностите на съответната възраст. Малкото дете не трябва да се натоварва интелектуално по абстрактен начин, особено преди смяната на зъбите. В тази възраст не трябва да му се казва, а да му се показва, тъй като тогава то учи чрез пример и подражание, чрез действие, под формата на игра. Аритметичните действия и таблицата за умножение например се учат не умозрително, а чрез ритмични движения. Буквите се учат не чрез свързване на чертички и ченгелчета, които за малките са непонятни абстрактни знаци, а като се разказват приказки, в които се срещат много думи с дадената буква. След това се рисуват сцени от приказката и буквата „се разсъблича”, разкрива постепенно от образа. Така детето се свързва цялостно, по един интересен и жив начин, а не абстрактно-механично с това, което учи. В Педагогиката Щайнер изкуството не присъства като някакъв отделен самоцелен предмет, а е част от цялостното обучение и присъства във всички предмети. Така през цялото време се възпитават и чувствата, които в традиционната педагогика обикновено се игнорират. Причинно-следственото абстрактно мислене започва да се развива след 5-ти клас, когато в детето вече са налице силите, необходими за това. И това мислене също се извежда и възпитава чрез действия, опитности и преживявания, а не абстрактно-механично. Така винаги – с един или друг акцент – в процеса на обучение се включва целият човек. По този начин се формират хармонични, себеуверени, творчески личности. Не случайно педагогиката на Рудолф Щайнер се нарича изкуство да се възпитава, защото при нея обучението става по пътя на възпитанието. Важни са не временните резултати, а процесът на развитие и съзряване. В тези училища няма стрес, няма състезателност и борба за оценки от вън. Всяко дете изработва в самото себе си критериите за оценка. Целта е не да се трупат знания и развиват някои отделни умения, а да се формират и развият в пълнота личностните качества на всяка една индивидуалност. А това става не само чрез трупането на интелектуални знания, но и чрез запознаването с и упражняването на различни професии и занаяти. Във валдорфските училища учениците правят напр. малки постройки, засяват и събират жито, от което сами си правят хляб, моделират, коват желязо или мед, учат се на изкуството да се изразяват не само словесно, но и чрез движение, правят театър и различни проекти. Затова валдорфските възпитаници на Запад са предпочитан персонал за работа във всяка една сфера, тъй като те могат да се справят и в най-трудни ситуации и да решават по най-креативен начин сложни казуси.


Обучението в т.н. епохи също е съществен елемент на педагогиката Щайнер. Това означава, че в продължение на 3-6 седмици по 2 часа всеки ден има занятия по един основен предмет, напр. математика, роден език или история. Останалите часове за деня са чужди езици, изкуство, евритмия. Така вниманието се съсредоточава и задълбочава върху един основен предмет, което дава възможност за цялостно и трайно свързване с него, за развиване на задълбочен интерес . След съответното за дадената възраст „засищане”, основният предмет се сменя. За него настъпва необходимото за невидимата вътрешна работа забравяне. На следващата година в епохата на същия основен предмет с него се работи на ново ниво. При ежедневното сменяне на  няколко основни предмета учениците не могат да се свържат със съответното учебно съдържание и да развият задълбочен и траен интерес. Защото не временните знания и някои спорадични умения би трябвало да са цел на обучението, а формирането и развиването на индивидуалните качества и способности на личността на ученика, на бъдещия човек.


Друга много съществена характеристика на тази педагогика са нагласата и настроението, с които работи възпитателят-учител. Той не „упражнява” професията, а я твори. Класният учител е универсална, енциклопедична личност. Той преподава основните предмети от 1-ви до 8-ми клас, без да следва шаблони и стандарти. Учебното съдържание е съобразено със съответната възраст, но учебниците се създават в процеса на работата със самите ученици. Методиката следва основните принципи на възпитателното изкуство, но се сътворява наново и наново от всеки един педагог в зависимост от конкретния клас. Това е нелека, изключително творческа и отговорна задача. Затова валдорфските учители стават такива по силата на дълбок и силен импулс, подготвят се дълго, много сериозно и съзнателно,  водени  от основния принцип: „Детето трябва да се приема с благоговение,  да се възпитава в любов и да се пуска на свобода.” От това произтича и огромната им отговорност, която те носят обаче не като товар, а с благодарност. Затова работата им е изпълнена с ведрост, със спокойствие и увереност, които се предават и на възпитаниците им.


Свободни хора могат да се формират от свободни личности. Затова валдорфското образование е свободно, т.е. поверено на съзнателността и отговорността на учителите. Училищата Щайнер се самоуправляват от учителската колегия. При едно свободно образование, проникнато от съзнание за отговорността на педагозите няма нужда от контрол и бюрокрация. На ежеседмичните учителски конференции се решават всички въпроси, касаещи живота на училището, но се отделя и специално внимание на децата с някакви проблеми. Всички солидарно се включват в решаването им. Водещо е не наказанието, а желанието да се помогне на съответното дете. И колкото и странно да изглежда, след като цялата колегия се ангажира с любов и внимание към „проблемното” дете, то преживява положителна промяна.


Третата страна във възпитанието и обучението на децата – родителите – също участва съзнателно и активно в този процес, сътрудничейки си с педагозите. Приемните разговори, редовните родителски срещи, посещението по домовете, създаването на съответните домашни условия, участието на родителите в управлението и в многобройните училищни празници и инициативи не са нещо спорадично, показно и формално, а  са неразделна част от живота на училището. Така и самите родители понякога могат да научат много неща за себе си, за децата си и за социалното общуване.


Обстановката в Щайнеровите детски градини и училища е изключително уютна. Мебели от естествени материали, меки лазурни цветове на помещенията (различни за всеки клас),  играчки и учебни пособия от природни материали, почти домашна обстановка както в сградата, така и в двора – всичко това създава у децата чувството за сигурност, защитеност и комфорт. А и самите те участват ежедневно в поддържането на реда и хигиената. Така развиват способност за социално общуване и чувство на отговорност за средата, в която живеят и работят. Излетите и екскурзиите имат също за цел  да възпитават и развиват определени личностни качества, екологично съзнание или практическо обучение по даден предмет, напр. геология. Те се планират и организират с участието на самите ученици и някои родители. Така в триединството деца – родители – педагози се формират бъдещите граждани на света.


Проблемите на обществото не могат да се решават с временни, често формално провеждани реформи. Обществото се формира от отделните личности. Ако тези личности се възпитават и учат от най-ранна възраст така, че да развият в максимална степен най-добрите си заложби, ще възникне здраво, жизнеспособно общество, където всеки един човек ще бъде ценена и уважавана индивидуалност, която по силата на високо развито чувство за доброволност, морал и отговорност. дава на останалите това, на което е способна. За постигането на този идел са необходими много усилия и време. Но за да се формира обществото, което съответства и е необходимо на  бъдещето развитие на света и човечеството, изграждането на основите му трябва да започне днес. И сигурно не е случайно, че след промените през 1989 г. валдорфски инициативи възникнаха във всички бивши социалистически страни. През последните 18 години в тях се създадоха над 90 валдорфски училища, стотици детски градини и много лечебно-педагогически и социални институции. Само в Румъния има над 10 училища Щайнер и близо 40 детско-градински групи, които са равнопоставена част от държавните образователни стандарти. В някои източноевропейски страни валдорфската педагогика присъства и в академичните програми на университетите. Свободното образование е една от най-важните характеристики на съвременна Европа. А България също – вече и официално – е в Европейската общност.


Автор на материала: Величка Йорданова