„В училище трябва да ходи целият човек, не само главата му”

Както във валдорфската детска градина, така и в училище в центъра на вниманието се поставя детето с неговата неповторима индивидуалност.

Сутрин класният учител посреща с ръкуване и поздрав всеки ученик, обръщайки се към него по име. Прави се сутрешен кръг по възможност около оформен според сезона природен кът, казва се стихче, пеят се песнички. Чрез тази кратка подготовка за предстоящия учебен ден децата „се изчистват” от всичко, внесено от вън, създава се съответно настроение за работа, оформя се общността на класа, получава се необходимата концентрация, която в хода на деня се редува ритмично с фази на отпускане и почивка.

Учебният процес във валдорфските училища не се заключава в „складиране на знания”, а в „хранене” на волята, чувствата и интелекта, като се съблюдават естествените закони във възрастовото развитието на детето и на човека като цяло. Обучението не затъва в едностранчивост, а „диша”. Знанията не се насочват само към интелекта, а се поднасят по такъв начин, че действат формиращо и върху чувствата и волята на ученика. Затова цялостното обучение се оживява  с различни видове изкуство: рисуване, пеене, музициране, пластициране, евритмия, театър и др. Валдорфската педагогика се опитва да прави обучението живо, творческо и да пронизва със светлината на съзнанието неговите предпоставки.

В основното училище  се учи не по мисловно-абстрактен начин, а конкретно образно, като се дава простор на фантазията.  Малките деца не бива да рисуват с линии, тъй като това сковава въображението им. Затова в първи клас запознаването с буквите  става чрез плавен преход между рисуване с пастел и писане. Напр. на децата се разказва приказка, в която се срещат възможно повече думи, започващи с дадената буква. На черната дъска и в тетрадките се рисуват сцени и фигури от приказката, които постепенно „се разтоварват” от художествените елементи, докато се стигне до буквата. Поднесена по този начин буквата оживява, а не е някаква непонятна абстракция. Освен това е важен процесът, изживяването, което детето има напр. по време на рисуването, както и това да се работи спокойно във времето, за да могат нещата да „съзреят” и всяко дете да изпълни задачата и да усвои необходимия учебен материал според индивидуалния си темп. Учи се също така чрез действие. Напр. запознаването с числата става чрез движения и различни ритмични упражнения. Писането идва чак накрая, след като образите доведат по естествен и спокоен начин до абстрактните писмени изражения на числата. Абстрактното мислене се развива основно в гимназиалната степен, като основите за него започват да се полагат на базата на експеримента едва от 6-ти клас нагоре. До 14-годишна възраст при децата преобладава емоционалното образно мислене, затова е особено важно да се развиват детската  наблюдателност и възприятия, да се събужда интерес към света и живота около тях. Те трябва да се учат да проявяват внимание и към най-незначителните на пръв поглед неща, което предизвиква в тях вълнения, емоции, развива топлина, любов, истинска заинтересованост и съпричастност, които са основата за една истинска социална активност в по-късна възраст.

Във валдорфското училище децата ръкоделстват, изучават много занаяти, занимават се със спорт и физически труд. Творческата подвижност на тялото създава най-добрата предпоставка за духовната подвижност. Напр. плетенето, което ангажира основно върховете на пръстите, където има много нервни окончания, свързани с дейността на мозъка, спомага за развитието на интелекта.

Чрез творческата подвижност на тялото се стимулира здравословната емоционална интелигентност. Най-важното, на което едно училище може да научи ученика, е способността за вътрешни промени, която да се запази по възможност до дълбока старост. За тази цел в началната и средна степен учениците трябва „да се хранят”основно с образи и картини, които да развиват силите, които дремят в тях като семенца, които се превръщат по- късно в прекрасни цветя, ако в семейството и в училище бъдат създадени възможно най-благоприятните условия, необходими за разгръщане на вътрешните духовни сили на самото дете.


Автор на материала: Величка Йорданова